Лепкава тема: Захарната меласа спъва амбициите на ЕС относно усъвършенстваните биогорива.

Влиянието на цената на меласата върху цената на маята

melassa

Захарната меласа, определена от Европейската комисия като „усъвършенствано“ биогориво, носи много от проблемите, които характеризират конвенционалните биогорива, включително потенциал за повишаване на цените на хранителни стоки и на конкуренцията за земя за производство на храни. Това категоризиране на меласата обаче удовлетворява захарната индустрия според източниците на EURACTIV.com


Предложената от Европейската комисия нова Директива за възобновяемите енергийни източници цели извеждането от употреба на конвенционалните биогорива – основно растителен биоетанол и биодизел – и същевременно увеличение на дела на електричеството от възобновяемите енергийни източници и на така наречените усъвършенствани биогорива в транспорта до ниво от 6,8% до  2030г.

Това решение, критикувано от индустрията за биогорива като обратен завой, е мотивирано от обществения натиск срещу биогоривата, които се свързват с отчуждаване на земя и конкуренция с хранителните земеделски култури – процес, който носи името „Индиректна промяна в използването на земята“ (ILUC).

Усъвършенстваните биогорива, които са още познати като биогорива от второ поколение, са очакваното решение на проблема. Те се произвеждат от отпадъчни продукти като животински тор и биоотпадъци, неподходящи за човешка или животинска консумация като гроздови стебла, черупки от ядки и царевични кочани. 

Предполага се, че тъй като тези продукти нямат хранително или фуражно приложение, употребата им в производството на биогорива не би трябвало да се конкурира с хранителното производство.


Случаят с меласата

Проблемът е, че последната версия на предложението на ЕК включва един земеделски продукт, който не отговаря на горепосочения критерий: меласата, гъст и лепкав сироп, който се извлича при рафинирането на захар от захарна тръстика или цвекло.  

Меласата е основна съставка в хранителната мая, която се използва при производството на хляб, вино и бира.

Тя се употребява също така в сладкарската индустрия (шоколадови блокчета, сладки и бисквити) и като фураж за земеделски животни. Самият ЕС я включва в списъка на фуражните суровини редом с царевицата и соята.

„ Меласата е основната ни съставка; тя представлява пресен, а не страничен продукт. ЕС я определя като земеделски продукт“, казва Орор Бескон от Европейската конфедерация на производителите на мая (COFALEC) пред Еурактив.

https://www.molassesforfood.eu


Въздействие върху цените на хранителните продукти

Докато единственото приложение на черупките от ядки и царевичните кочани е при производството на енергия, меласата вече има отделен, независим пазар, който ще понесе негативи.
Към настоящия момент, цената на меласата е стриктно обвързана с тази на рафинираната захар (приблизително 50%), но предложените от ЕК рамкови цели за усъвършенстваните биогорива по всяка вероятност ще повишат търсенето на продукта и цената му според очакванията на индустрията.
Не е възможно да се предвиди дали това ще се отрази на крайните потребители, но „меласата представлява 40% от крайната цена на нашия продукт, това е огромна разлика“, добавя Бескон. „Наистина ли искаме цената на захарта да се определя от тази на биоетанола?“, добавя тя.

В сътрудничество с асоциациите на пивоварите и пекарите, сладкарската индустрия и производителите на фуражи, производителите на хранителна мая отправят искане за премахване на меласата от списъка на усъвършенстваните биогорива, поради нейното качество на основен хранителен и фуражен продукт, както те твърдят. https://www.molassesforfood.eu

Промяна в използването на земята

Към днешна дата, производителите на хранителна мая извличат 90% от необходимата им меласа от европейско захарно цвекло, но ЕС е нетен вносител на продукта (1,5 милиона тона меласа се внася ежегодно основно от Азия и Индонезия). Увеличеното търсене от страна на индустрията за биогорива ще доведе до повишаване на вноса на меласа от захарна тръстика.
В Индия меласата от захарна тръстика вече представлява основен източник за производство на биоетанол според ОИСР, като нейното търсене се очаква да нарасне с помощта на политики, подкрепящи производството на биоетанол.
Икономистите твърдят, че поощряването на използването на захарна тръстика за производство на меласа за биоетанол води до конкуренция с хранителното производство, което от своя страна принуждава Индия да внася по-големи количества храна.
Меласата изглежда повдига отново стария дебат за храната и горивото. Алекс Мейсън (Alex Mason), експерт по производството на енергия от възобновяеми източници към Световния фонд за дивата природа, твърди че включването на меласата в новата Директива за енергията от възобновяеми източници  е „напълно безсмислено“.

„Меласата в никакъв случай не може да бъде определена като отпадъчен продукт. Ако поощряваме нейното изгаряне и субсидиране като биогориво, това ще повиши търсенето на нова земя за производството й, което от своя страна ще доведе до обезлесяване.“

Според него има и други продукти, които не трябва да се включват в списъка на усъвършенстваните биогорива като например стъбла и дънери на дървета („дърво от стъбла“).

Комисията обаче изразява несъгласие: „Основната функция на култивирането на захарна тръстика и захарно цвекло е добиването на захар, а не на меласа. Следователно използването на меласа за биогориво по всяка вероятност няма да се отрази на култивирането на захарно цвекло и захарна тръстика. Производството на захарно цвекло и захарна тръстика основно се определя от търсенето на захарта. Следователно биогоривата, произведени от меласа, няма как да бъдат сравнявани с етанола от първо поколение, добиван от захарна тръстика“, казва говорител на Комисията.

Удовлетворяване на захарната индустрия  

Еурактив попита ЕК за причините за нейното желание да включи меласата в списъка на усъвършенстваните биогорива.

Говорител на Комисията отговори по следния начин: „ Тя (меласата) вече се използва като фуражна суровина за производството на биогорива и представлява ресурс, който демонстрира значителен потенциал за растеж, имайки предвид премахването на захарната квота, което влиза в сила на 30 септември 2017г. и което ще даде на производителите на захарно цвекло възможността да увеличат продукцията си, което от своя страна ще повиши и добива на меласа.“
Продукцията на захар в ЕС досега беше контролирана от определена долна граница на цената и квотна система, които ще бъдат премахнати считано от неделя, 1 октомври 2017г.

Това би могло да даде възможност за повишаване на износа, но също може да доведе до свръхпроизводство и срив на цената на захарта. При премахването на квотите за мляко през 2015г., свръхпредлагането понижи цената на млякото до историческо ниско равнище, което доведе до фалита на хиляди млекопроизводители.

Тъй като дава нови възможности за продажби веднага след премахването на протекциите, предложението на ЕК по всяка вероятност ще удовлетвори захарната индустрия.


Позиции

Европейската асоциация на цвеклопроизводителите (CIBE – Europe) коментира следното: „От ключово значение е европейските фермери и производители на суровини да валоризират цялата си продукция без изключение и предпочитания. Това е дефиницията на кръговата икономика. Нашата индустрия за производство на цвекло прилага концепциите на кръговата икономика (и на „нулевия отпадък“) и всички наши материални потоци вече са валоризирани, включително и биогоривата.
Захарните квоти вече са премахнати; пазарите са решаващият фактор. Ако публичният орган на регулатора цели да поощри биоенергията и зелената химия, това е чудесна новина за европейското земеделие, за пазара на труда и за икономическите дейности в селските райони. Ние подкрепяме тази идея; тя е част от прехода към биоикономика в Европа, тя подпомага изпълнението на Целите за устойчиво развитие на ООН и отговаря на Парижкото споразумение на ООН.
Предлагането на суровини от европейските фермери и първични преработватели, което се отнася за всички сектори на земеделието, ще бъде регулирано от днешното и бъдещото търсене.  Но ние считаме, че функцията на регулатора не е да се намесва и да възпрепятства чисто търговските взаимоотношения между доставчици и определени клиенти.“

Автор: Паола Тамма (Paola Tamma)  | EURACTIV.com

Нашите продукти

  • Прясна мая Виво (за любители) Прясна мая Фала Прясна мая Виво
  • Суха мая Saf-Pizza Суха мая Saf-Instant Gold
© 2017 - Lesaffre | Лесафр България I 1528 София, бул. Искърско шосе 7, Търговски Център Европа, сграда 6, ет. 1, офис 1
office@lesaffre.bg | Тел.: +359 2 873 14 39 | Факс : +359 2 873 14 21