24 авг. Маята и ползите за нашето здраве – какво още не знаем?
Нека се концентрираме върху хлебната мая. Тя е богата на витамини от групата В (В1, В6 и В12,) както и на много есенциални микроелементи. В нея се откриват големи количества фосфорни, калиеви, магнезиеви, натриеви, калциеви и други соли, които са източник на есенциални микроелементи като цинк, селен, манган и молибден. Микроелементите участват като кофактори в ензимните процеси, които моделират изявата на нашите гени, регулират метаболизма, клетъчния растеж, засилват имунитета. Заради богатството си на биологично активни вещества, дрождите захаромицети са всепризнати общоукрепващи за организма микроорганизми.
Ако разгледаме значението на витамините от групата В и на микроелементите като цинк, и селен ще разберем защо захаромицетите са важни за нашата диета. Съществува много сложен и добре контролиран механизъм на метаболизиране на фолиевата киселина в тялото на човека. В този цикъл са включени витамините В6 и В12. Заедно с фолата те участват в контролиране нивата на хомоцистеин в организма и неговото превръщане в метионин. Метионинът, от своя страна, е основен източник на метилови групи, които могат да се свързват с определи участъци от ДНК, което води до тяхното метилиране и в най-общия случай до умълчаване на гените, разположени в тези райони. С други думи, фолатът, метионинът, хомоцистеинът, витамините В6 и В12, както и цинкът (основна транспортна молекула в цикъла на метаболизиране на фолата) са водещите молекули, които вземат активно участие в процесите на ДНК метилиране. Това е важен механизъм за регулиране на изявата на нашата генетика. Фолиевата киселина има важна роля за произвеждането на нуклеинови киселини (ДНК и РНК), участва и в процесите на клетъчното делене. Необходима е за образуването на плацентата и за изграждането на костния мозък на ембриона. Това, че човешкото тяло не може само да произвежда фолат, налага тялото да се снабдява с него чрез храната, а ключовите витамини и микроелементи, за които стана дума по-горе са важни кофактори в тези ензимни реакции. Така се осъществява сложната връзка: ХРАНА – ДНК – АКТИВНОСТ НА ГЕНИТЕ.
Наскоро беше доказано, че дрождените клетки захаромицети в резултат на своята метаболитна дейност синтезират рибозид никотинамид (RN), който е предшественик на NAD+ (никотинамид аденин динуклеотид). NAD+ е коензим, без който клетките не могат да съществуват, защото той играе жизненоважна роля в енергийния метаболизъм и поддържането на правилната функция на митохондриите. С възрастта нивото на NAD+ значително намалява. С намаляването на NAD+ скоростта на биологичното стареене се усилва. Една от причините за това е остаряването на митохондриите, които са енергийните електроцентрали на клетките. Именно митохондриите превръщат храната и кислорода в енергия. Ето защо хората с нарушена митохондриална функция са склонни да се чувстват изтощени. Научни данни сочат, че слабите и увредени митохондрии са причина за много заболявания, свързани с възрастта, като сърдечно-съдови, метаболитни и невродегенеративни заболявания (например болестта на Алцхаймер и Паркинсон). Храната, която консумираме е основен източник на дрожди в тялото. Оптималната употреба на продукти, в чиито състав влизат тези микроорганизми, както и общото здравословно състояние на човек, оказват съществено влияние върху необходимия баланс на тези клетки в тялото, както и върху нивата на жизненоважните витамини и микроелементи. Няма по-добър начин за снабдяване на организма с тези молекули от храната. Затова и умна стратегия за здравословен живот и забавяне на стареенето е балансираната и съобразена с нуждите на всеки организъм храна.
