Проучване за потребителски нагласи спрямо хлябът

Проучване за потребителски нагласи спрямо хлябът

Резултатите от национално онлайн проучване за нагласите на българите към хляба, проведено от Mindblow за Lesaffre България  през ноември 2021 г. сред 1660 респонденти, показват тренд на засилен интерес към пълнозърнести и специални хлябове, както и към приготвяне на домашен хляб. Българинът, който в миналото беше по-консервативен по отношение на хляба и масово консумираше бял или „Добруджа“, в момента се отваря към нови вкусови изживявания.

Причините могат да се търсят в повишаване на доходите, разнообразието и предлагането, опит да подобрят здравословното си състояние. Хлябът с квас също показва интересни резултати и се доближава до този с мая.

Почти 100% от респондентите консумират хляб, което не е изненада, като 70% от участниците предпочитат заводски хляб, а 30% домашен.

Ако се вземе доходът като фактор, се вижда, че процентът на консумиращите заводски хляб или домашен хляб е почти еднакво разпределен. Има две изключения. Домакинствата с доход от 400 до 1000 лв. и тези с доход 1500-2000 лв. купуват по-малко заводски хляб. 

Най-младите участници, както и тези в диапазона 56 – 65 години имат видими предпочитания към заводския хляб. Хората на възраст над 65 години са най-сериозни консуматори на домашен хляб. Поведението на най-младите участници в проучването е лесно обяснимо, защото те все още нямат развити навици да приготвят домашен хляб.

По показателя „пол“ има идентично разпределение на типа хляб, който се консумира. Интересно е, че в селата предпочитат повече заводски хляб, отколкото в градовете. Възможно е в градовете тенденцията към правене на домашен хляб да е следствие от желанието за връщане към автентичното.

50% от участниците в проучването предпочитат, ако купуват хляб от магазин или пекарна, той да е специален заводски. На втора и трета позиция са специален от пекарна и бял заводски. Много малък процент участници купуват тостерен или някакъв друг хляб.

Бял заводски хляб се купува основно от потребители във възрастов диапазон 26-35, 36-45 и 46-55 годишните. Специалните заводски хлябове са предпочитани предимно от 36-45 и 46-55 годишните. Те са предпочитани и от хората в пенсионна възраст, тъй като цели 23 от респондентите в тази възраст са ги посочили като предпочитани. 

От резултатите се вижда, че работещите хора предпочитат специални заводски хлябове, следвани от специални закупени от пекарна. На трето място е бял заводски хляб. 

При тези, които са на частична заетост, специалните заводски хлябове също са най-предпочитани, а след тях е белия заводски хляб и специалния, закупен от пекарна. Домакините или тези които са в отпуск по майчинство, предпочитат почти в еднаква степен белия заводски хляб, следван плътно от специалните заводски хлябове. Пенсионерите, малко изненадващо, предпочитат в най-голяма степен специалните заводски хлябове, може би с грижа към здравето си.  

Хората без доходи за последния месец са купували предимно бял заводски хляб, а след това и специални заводски хлябове. Хората с ниски доходи (до 400 лв. и в диапазона 401-1000 лв.) са имали почти сходно поведение на тези без никакъв доход. Хората със средни доходи (1000-1500 лв. и 1500-2000 лв.) са купували предимно специални заводски хлябове, следвани в приблизително еднаква степен от специален хляб, закупен от пекарна и бял хляб. Консуматорите с по-високи доходи (2000+) предпочитат най-вече специални заводски хлябове, след това специален хляб, закупен от пекарна, и в по-малка степен бял заводски хляб.

Живеещите в големите градове в най-голяма степен предпочитат специалните заводски хлябове, следвани като предпочитания от специалния хляб, закупен от пекарна. Тостерният хляб е най-купуван именно в този сегмент. В малките градове също предпочитат специалните заводски хлябове, но на второ място е бял заводски хляб. В селата най-предпочитан е белия заводски хляб.

Влизайки в детайли по отношение на специалния хляб, закупен от магазин или пекарна, се вижда, че най-предпочитания тип е пълнозърнест, със семена или други добавки (54%). На второ място е бял селски хляб (34,6%), следван от пълнозърнест (27%). С най-нисък дял са специфичните хлябове, които са доста нишови.

По отношение на това, с какво е направен хлябът – с мая или квас, 36% от респондентите нямат  предпочитание, 34% предпочитат с мая, и 30% с квас. И при мъжете, и при жените преобладава отговора „Нямам предпочитание с какво е направен“. Хлябът направен с квас е с малко по-високо предпочитание сред жените, докато мъжете предпочитат малко повече хляба, направен с мая.

Групите на 36-45 и 46-55 годишните предпочитат хляба направен с мая, или нямат предпочитание. Хлябът направен с квас е предпочитан от потребителите между 56 и 65 години. Хлябът с квас е предпочитан от хора с по-високи доходи (3000+). Хората без доходи за последния месец по-скоро нямат категорични предпочитания към някой от типовете хляб. Подобна е ситуацията при хората с доход между 1000-1500 и 2000-3000 лв.

Ако цената нямаше значение, повече хора биха предпочели хляб от пекарна (55%), а консумацията на бял заводски хляб би паднала до 12%. Специалните заводски хлябове (пълнозърнести, ръжени и с добавки) ще се купуват от почти 30% от участниците в проучването. Тостерният хляб също би изгубил потребители. 

Потребителите масово възприемат за здравословен хляб пълнозърнестия със семена или други добавки (65%), второ място заемат специални хлябове с протеин, без глутен, фитнес (37%), както и чист пълнозърнест (35%).

Малките хранителни магазини все още са водещия канал за продажба на хляб (52%), но се вижда, че и супермаркетите (39%) и пекарните (32%) също не са толкова далеч зад тях.

Нивото на лоялност към определен хляб не е много високо – 16% купуват само един вид хляб и го търсят, ако не успеят да го открият в един магазин. 5% не купуват изобщо, ако не открият хляба, който обичайно купуват. 61% от респондентите купуват подобен на този, който обичайно купуват, в случай, че не го намерят в магазина. 16% не остават без хляб и купуват какъвто има, а едва 2% от участниците нямат отношение към хляба, който купуват.

Цели 25% от респондентите твърдят, че през последните години са преминали от бял на пълнозърнест хляб. 24% и преди, и в настоящия момент продължават да консумират бял хляб. 10% са преминали от бял на домашен хляб и също толкова заявяват, че си правят домашен хляб през  последните години. 17% купуват през последните години пълнозърнест хляб, а 4% специален. 7% са преминали от бял на специален хляб. Като цяло се забелязва тенденция, при която сериозен процент потребители преминават от бял към пълнозърнест, специален или домашен хляб.